ОУ "Св.Климент Охридски" – Кърджали

Начало » НАШИЯТ ПАТРОН

НАШИЯТ ПАТРОН

Реклами

6404_0

Свети Климент Охридски е родоначалникът на българското образование и към неговото огромно по своя мащаб дело поколения наред се отнасят с почит и преклонение.

Климент Охридски e дин от Светите Седмочисленици, заедно със създателите на славянската азбука, Константин-Кирил и Методий, и другите ученици на солунските братя:  Сава, Наум, Горазд и Ангеларий. Основател е на Охридската книжовна школа. Най-ранното сведение за Климентовия живот, което дават животописците, е, че от „младежки и юношески години придружавал Методий и видял с очите си всичките дела на своя учител. Много добре е бил запознат с византийската художествена словесност, с философските идеи и особено със стилистичното словесно изящество. Това го виждаме в словата му. Владеел е старобългарския език в детайли. Свети Климент Охридски е бил пряк свидетел на създаването на българската азбука, дори е допринесъл за нейното усъвършенстване. Ползвал се е с пълното доверие на двамата братя, и ги е следвал навсякъде. Името Климент той получава при ръкополагането му в духовен сан. Предполага се, че му дават това име, заради символичната връзка с почитания като светия римски папа Климент, за когото преданието разказва, че е ръкоположен за папа от самия апостол Петър.

От Пространното житие личи, че  още в Моравия и Панония св. Климент се е подготвял за учителска дейност. Там той обучавал децата на славянско четмо и писмо, изпълнявайки заръките на Светите братя. В България, която той чувствал като своя родина, пристига подготвен за просветна и проповедническа дейност. Но пред него стои висока цел – чрез просветата да подпомогне обединяването на българската народност. Като главни опори на тази цел той определя: усвояването на славянската писменост, широко разпространение на образованието сред всички слоеве на населението, усвояване на общоприетите  човешки и нравствени принципи на християнството, за да се постигне облагородяване на нравите.Тези възгледи споделя и княз Борис, затова му възлага съдбовната  за българския народ  мисия – да организира и създаде школа в най-застрашената част Югозападна България, областта Кутмичевица, която е включвала и Охрид. Успешното изпълнение на тази мисия действително допринесло за укрепване на българското самосъзнание. През 886 година св. Климент открива Охридската школа, която е просъществувала 7 години, осъществил се един замисъл, положил основите на българското образование.

Княжевският двор оценява по достойнство заслугите на св. Климент и през 893 година той е въведен в епископски чин, а това значело глава на Българската църква. От това време са и неговите наставнически слова. Народополезната му дейност придобива нови по-широки измерения. Хубавото е, че много от неговите произведения са запазени и до днес и ние, неговите съвременници можем да се насладим на тяхната стилистична изящност. Особено забележително в това отношение е похвалното слово за Константин Кирил Философ.

Със свои средства построява манастира „Св. Панталеймон“. Когато на 27 юли 916 година умира, го погребват в дясно от олтара в манастира.

Към края на Х век учениците и последователите му го катонизират за светец на българската църква. Жизненият път на св. Климент е белязан от непрекъснат труд за самоусъвършенстване, но не и за лична суетност, а с високо съзнание да бъде полезен на своя народ. Велик в скромността си и всеотдаен в дейността си като учител, книжовник, проповедник и духовен водач, той остава като най-ярък възпитателен пример и като завет за потомството образите на своя безупречен нравствен живот.

Велик и незрим, той символизира стремежа към доброто. Затова поколенията го тачат през вековете. И ще го тачи всяко потомство, което носи всърцето си заветите му.

Реклами
%d блогъра харесват това: